Как и кога да се покажеш труднодостъпен - кое е правилно и кое - грешно

 от Милена Динкова, консултант по успешни връзки

флирт

Вероятно сте чували или чели някъде, че да играеш труднодостъпен e много ефективен начин да увеличиш привлекателността си в очите на противоположния пол: дръжте се сякаш не сте развълнувани, чакайте колкото се може по-дълго, преди да се обадите след първа среща, правете се на заети (намерете си много занимания) и винаги измисляйте нещо,така че той/ тя да има чувството, че му/й правите услуга като прекарвате времето си с него/нея.

Но защо да си създавате всички тези главоболия като измисляте „стратегии" и сдържате истинските си чувства?

Да играеш труднодостъпен е естествена част от човешката култура и съзнание. Когато ние, хората, не можем да имаме нещо, копнеем за него по-силно, когато се потрудим, извличаме тръпка от предизвикателството и когато получим онова, в което сме вложили много усилия, се чувстваме добре спрямо себе си.

За онзи, който играе труднодостъпен, „играта" е начин да провери доколко наистина е  заинтересуван другият, докъде може да се стигне в отношенията и колко дълго последният е склонен да „преследва".

Да, малко напрежение може да увеличи вълнението и желанието, можеш да видиш по-ясно какво другият човек има да предложи като партньор и да провериш дали той има силен интерес или просто играе манипулативни игри. Внимание обаче: да играеш труднодостъпен обикновено си има своите ограничения, които много бързо могат да убият искрата на интереса, още преди тя да е имала шанса да прерасне в пламък.

1. Много хора правят грешката да играят труднодостъпни, без дори да знаят дали другият човек се интересува въобще. Трябва да имате някаква база на правиличане, преди играта на труднодостъпност да проработи.

2. Някои хора прекаляват в играта на труднодостъпност (направо стават недостъпни) и така сигат дотам да вбесят и отблъснат човека, който се опитват да привлекат. Ако вашата игра изглежда на другите „подла" и „нечувствителна", другият ще си помисли, че просто „нямате интерес".

3. Мнозинството играят труднодостъпни, дори когато знаят добре, че е достатъчно трудно да срещнеш правилните хора. Те стигат дотам да пропускат възможности да се виждат с качествени мъже и жени.

Да играеш труднодостъпен може понякога да ви спечели това, което искате, но не самата „игра" е важна, колкото как я играете. Ако човекът срещу вас е влюбен до уши, вие можете да подскачате от въторг, всеки път когато го видите, можете да му се обадите пет минути след първата ви среща, да захвърляте всичко, за да прекарвате времето си заедно и той/ тя пак ще ви харесва. Но ако другият е по-предпазлив по отношение на чувствата си към вас или просто не е влюбен, тези глупави игрички на недостъпност няма с нищо да променят нещата. 

На някои мъже и жени точната доза в „играта" им идва естествено отвътре, други са си отделили време да се научат наново как се играе правилно, но мнозинството от мъжете и жените ПРОСТО НЕ РАЗБИРАТ КАК СЕ ПРАВИ!

Ако трябва да разделим стиловете на „игра", то те ще бъдат следните:

1.     Тези, които мислят, че ТРЯБВА да играят труднодостъпни

Това са мъже и жени, които играят, за да спечелят. Те не се интересуват с КОГО играят, всичко, което желаят е да спечелят, защото ако те спечелят, значи някой друг е загубил. Ако не успеят да „надделеят" над един мъж или жена, те ще се придвижат към следващия (следващата) и така нататък, докато натрупват един върху друг все повече душевни пластове на провал върху себе си. И дори когато спечелят, те губят интерес, защото играта е свършила и те имат нужда да преминат към следващата победа. На такива хора не им пука за онези, които използват по пътя си - мъже и жени, които са оставени да се чудят „той/тя изглеждаше толкова заинтересуван от мен. Как той/тя може да изгуби интерес толкова бързо и дори да не му пука."

2.     Тези, които НЕ МОГАТ да играят труднодостъпни

Това са мъжете и жените, които някакси вярват, че тяхното оцеляване и щастие зависи от това да имат точно ТОЗИ мъж или ТАЗИ жена в живота си. Тези хора са склонни да не играят добре, защото за тях е невъзможно да се отпуснат и да възприемат гъвкавата нагласа без страх, която е необходима, за да играеш труднодостъпен. Те или играят напълно недостъпни, защото са подтиквани от страх и нужда, или се опитват да докажат нещо (като например, че те също са важни). Те непрекъснато мислят „стратегии" и се опитват да намерят начин да манипулират и мамят. Правят го, понеже не вярват, че заслужават или ще получат това, което искат по „нормалния начин". За съжаление това подценяване на техните собствени силни страни, способности и стойност прави невъзможно да получат това, което заслужават или искат. Противоположният пол усеща напрежението им - така или се възползва от тяхната „нужда", или ги отхвърля.

3.    Тези, които НЕ ИСКАТ ДА ТРЯБВА да играят труднодостъпни

Това са най-вече мъже и жени, които страдат от противоречие - от една страна те смятат, че връзка им се полага, а от друга чувстват, че са недостатъчни и нещо им липсва като човешки същества. Те се борят с дълбоко вкоренения в психичната им система гняв, за който винят „глупавите" правила в любовните срещи или голямата несправедливост към точно техния пол. Те играят без желание и против волята си, защото си мислят, че трябва да играят (печелиш или губиш човек до себе си), дори когато е кристално ясно за тях (а и за другите), че не умеят да играят (просто са твърде нуждаещи се и отчаяни). Техният дълбоко вкоренен гняв ги прави слепи за факта, че са ужасно дразнещи. Те продължават да играят, дори когато вече няма игра за играене - докато другият блокира номера им или се оплаче в полицията от тях. И дори тогава, те искат да знаят „защо не им давате шанс".

4.    Тези, които НЕ ИГРАЯТ труднодостъпни

Това са мъже и жени, които силно вярват, че ако на нещо му е писано да се случи, то ще се случи - и може би има известна истина в този аргумент. НО не това е причината да не играят. Не го правят, защото са се фиксирали в идеята, че всяка игра е приципно „лоша". По тяхно мнение „игарата" е за деца, не за възрастни. И защото „да играеш" е толкова мръсна дума за тях, няма много закачливост и забавление във връзката с този тип хора.

5.      Тези, които НЕ ИЗПИТВАТ СИЛЕН ПОДТИК да играят труднодостъпни

Тези мъже и жени имат здравословно самочувствие, знаят кои са и какво искат. При това са нясно как да го получат, без да причиняват болка и страдание на себе си и другите. Те имат желание да играят, обичат да играят, наслаждават се на играта, ДЪРЖАТ СЕ ИСКРЕНО и имат ПРАВИЛНИТЕ основания да играят труднодостъпни. А именно: ДА ХВАНАТ ОНЗИ, който притежава най-много постоянство и знае как да играе ЗАБАВНА ИГРА. Но ако се окаже, че „играта" носи повече стрес и нещастие, отколкото взаимно удоволствие и позитивно общуване, те не желаят да имат нищо общо с това, тъй като никак не е е забавно.

Ако искате да имате успех в играта на труднодостъпност (под успех имам предвид: забавна игра, която играя със забавен човек), можете да придобиете отново качествата, които правят децата толкова приятни за съвместни игри. Трябва да се научите (и да имате желание) да сте щедри с:

  1. вашето време: имате нужда да развиете у себе си чувство за безвремие и да оставите играта сама да намери своя край, също както сама е намерила началото си.
  2. вашата енергия: имате нужда да се фокусирате върху това, което правите, без страх какво може да се окаже трудно и сложно.
  3. вашите емоции: трябва да осигурите пространство за изразяване на емоции, уязвимост и за опитване на нови неща
  4. вашето его: да играете означава да „забравите" себе си (притесненията за загуба и печалба и прекомерно силната си нужда от връзка). Означава просто да играете, защото е забавно и защото това е необходимо за вашето умствено, физическо, емоционално и духовно здраве - и за здравето на всяка любов.

Е, сега вече можете да го направите по правилния начин.

Ако искате да научите повече за играта на труднодостъпност, изпробвайте индивидуалното ни консултиране.


I'm in a dialog